До Кападокия и назад

16 дни и 4000 км на колела

Истанбул - част II

Ставаме рано, с други думи около 10:30 и поемаме към забележителностите, останали невидени от предишния път, т.е. всички. Преди това обаче ще видим морето. А още по-преди си имаме гост - симпатичният, риж котарак от вчера. Това, че сме на шестия етаж, явно няма значение. В Турция котките са на почит: някога Мохамед имал приключение - докато си почивал го нападнала змия, а една котка я убила, спасявайки пророка. Сега потомците на котката са уважавани. Не от всички обаче: нашият нов приятел има огромна рана на опашката, за която очевидно е бил завързан от някакъв индивид. Опашката виси счупена, а от гласа на котето се чува само хриптене - не искаме и да мислим какво е преживял. Все пак преживяното не го е озлобило - получаваме голяма доза мъркане и умилкване, а той пък нещо за хапване.

Кв. Султанахмет и морето

Морето по време на Рамазан{sc1}29 Aug 2010 11:22am   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 48.0mm (35mm eq. 72.0mm)   1/320s   f/9.0   -1/3eV   ISO 100   Geotag 41° 0' 7.34" N, 28° 58' 7.53" E

Тук Мраморно море преминава в Босфора{sc1}29 Aug 2010 11:29am   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 105.0mm (35mm eq. 157.0mm)   1/640s   f/6.3   -1/3eV   ISO 100   Geotag 41° 0' 5.71" N, 28° 58' 39.43" E

И така, поемаме към морето, което е само на десетина минути през спокойното и сенчесто кварталче. Това определено е плюс като се има предвид сутрешната жега - да не се бърка с обедна и/или следобедна жега. С други думи доста е топло, но е приятно и интересно. Наоколо няма особен живот - повечето магазинчета работят, но клиенти няма. По пътя ставаме свидетели как туристически автобус удря един мерцедес. Защо ли не се учудваме, че караници и разправии няма? След малко смело и безотговорно пресичаме крайбрежния булевард Кенеди и сме до морето. За разлика от Хиподрума тук е мръсно - следите от снощните Рамазан-трапези и излюпените семки си стоят. А до Хиподрума са само няколко стотин метра. Морето е пълно с хляб - явно питките, предназначени за Рамазана. Питаме се някакъв обичай ли е да се хвърлят в морето или просто там е било удобно място?

Крайбрежният булевард с пешеходната алея покрай него са приятно място. Близо сме до морето и далече от колите, които и така не са много в предиобедния час. Даже е лесно да се пресече. Открива се разкошна гледка към Мраморно море с всичките чакащи кораби и към Босфора, който живописно се извива и се губи в далечината. Има много рибари, котки и един български автобус. Жегата се засилва, а ние тръгваме нагоре към двореца Топкапъ. Подходите към него са добре задръстени с таксита и автобуси. Дотук със съветите да обикаляме с кола, защото разстоянията били големи, а навсякъде имало паркинги. Наистина има, но добре напълнени.

Дворецът Топкапъ

Дворецът Топкапъ{sc1}29 Aug 2010 1:55pm   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 18.0mm (35mm eq. 27.0mm)   1/250s   f/8.0   -1/3eV   ISO 100   Geotag 41° 0' 49.37" N, 28° 59' 0.06" E

Дворецът Топкапъ{sc1}29 Aug 2010 2:33pm   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 75.0mm (35mm eq. 112.0mm)   1/640s   f/6.3   -1/3eV   ISO 100   Geotag 41° 0' 35.41" N, 28° 58' 47.47" E

Дворецът Топкапъ е една от главните забележителности на Истанбул. Нещо повече: тук се намират свещените за целия мюсюлмански свят плащ и меч на Мохамед. В продължение на 400 години тук са живели султаните и от тук се е управлявала огромната империя. Паркът около двореца е голям и дори огромният брой туристи не е в състояние да го запълни. Охраната се откроява с автоматите си. Дотук без пари - по-нататък си плащаме по 20 лири и влизаме. –"Приемате ли кредитни карти?" –"Има ли семейна отстъпка?" –"А намаление за студенти, които в цяла Европа влизат на подобни места без пари?" –"Ха, ха, ха." Първото впечатление от вътрешността на двореца е разкошно. Виждаме имперската зала, която поразява с простотата си и се отправяме към харема. Още по 15 лири, но пък е интересно. Виждаме къде е живяла Роксалана, безбройните други жени, евнуси и кой ли още не. Правят впечатление банята и тоалетната на майката на султана, както и мястото за забавление, пак на султана разбира се. След харема следват съкровищниците, където има толкова много туристи, че едва обръщаме внимание дори и на прословутия огромен диамант и бързаме да излезем навън. От най-вътрешните части на двореца се откриват великолепни гледки към Босфора и Златния рог. Тръгвайки си, уж знаем предварително, а изпадаме във временно умопомрачение и се опитваме да пием от една чешма. Минава ни бързо само при мириса на водата. Повече от Топкапъ тук.

Тръгваме да търсим нещо за хапване. Грешка 1: Тръгваме по улицата с туристите и трамвая. Грешка 2: Не питаме колко струват дюнерите и след това си плащаме по 5 лири за сух хлебец с малко месце. При подобни малки поръчки любезността не персонала приключва моментално, след като туристът е примамен в капана. "Tourist Trap" не е измислен случайно. Даже не проявяват ентусиазъм да ни вземат парите, след като сме се нахранили, както стана дума със сух хлебец и малко месце. Все пак трябва да има и разочарования. Връщаме се обратно по стръмното към Св. София, където влизаме срещу колко? Да, 20 лири на човек. И тук, както и навсякъде, намаления няма, но пък кредитните карти вървят. Сигурно сме попаднали на по-симпатична леля.

Св. София

Св. София поразява и отвън, и отвътре. Не случайно векове наред е била най-голямата сграда в света и е оказала огромно влияние в архитектурата. Първо впечатление правят плочите на пода: две еднакви просто няма, но пък пасват съвсем добре. Изтрити са от милиони крака. Сградата отвътре изглежда още по-огромна, отколкото отвън. Първият въпрос, който ни идва е "Как са я строили?" Мюсюлманското нашествие не е успяло да унищожи всичко. Под премахнатата сега мазилка са се запазили много от уникалните византийски мозайки. Както трябва да се очаква, 18 милиметровият ми обектив се оказва твърде дълъг и се налага да правя по няколко снимки, които после да "лепя". Нещо от рода на 10-24 би дошло твърде добре. Толкова е хубаво, че не ни се тръгва, но следващите места за посещение ни чакат. Повече от Св. София тук.

Подземната цистерна Йеребатан

Цистерната Йеребатан, наричана още Потъналият дворец, е едно от многото подземни водохранилища на древен Константинопол. Някога над нея се е издигала една от градските базилики, а сега има само развалини. Цистерната е едно от най-приятните за посещение места в Истанбул. Озоваваме се там само за по 10 лири. Слизаме надолу и ни обгръща мрак, хлад и влага. Конструкцията е красиво осветена в оранжево-червено, носи се музика, която засилва мистичното впечатление. Надолу е пълно с вода, в която плуват големи риби. Вода капе и по главите ни. Правят впечатление напълно различните колони, поддържащи сводовете. Впоследствие разбираме, че са взети от редица други постройки в древна Византия. Две от тях са подпрени върху глави на Медуза Горгона и са главната забележителност. Още от цистерната тук.

Тръгваме си, а аз се опитвам да настроя мобилния си телефон на Vodaphone, където роумингът е на по-умерени цени. Такава мрежа просто липсва. Някъде съм прочел, че турските мобилни оператори филтрират телефони, закупени извън Турция. Не знам вярно ли е, но телефонът на живеещата ми в Германия дъщеря, който е купен там си хваща Vodaphone. Решавам, че ми трябва турска SIM карта и влизам поред в магазинчета за мобилни телефони пак на улицата с трамвая. –"Добър ден, колко струва най-евтината предплатена карта?" –"50 лири." –"Довиждане." –"Добър ден, колко струва най-евтината предплатена карта?" –"45 лири." –"А предлага ли Интернет?" –"О, да!" -"А колко?" –"Ами-и-и-и... 200 килобайта!" –"Довиждане." Добър отговор. Така си и останах без турска карта. След дни влизам в "лъскав" магазин в един мол: –"Добър ден, колко струва най-евтината предплатена карта?" –"8 лири." –"А това колко интернет включва?" –"Неограничено." Толкова за капаните и магазинчетата, в които се озовават туристите, дори и да не съм разбрал нещо.

Отново на Еминюню и по Босфора

Това е "ялъ-то" на Абут ефенди или иначе казано къщата от Перла{sc1}29 Aug 2010 7:39pm   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 65.0mm (35mm eq. 97.0mm)   1/15s   f/5.0   -1/3eV   ISO 110   Geotag 41° 4' 33.36" N, 29° 3' 42.53" E

В синия час Буюк Меджидие е невероятно красива на фона на моста{sc1}29 Aug 2010 8:01pm   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 18.0mm (35mm eq. 27.0mm)   1/15s   f/3.5   -1eV   ISO 400   Geotag 41° 2' 49.41" N, 29° 1' 37.18" E

Вървим отново към Еминюню и влизаме в джамията Йени, наричана още Новата джамия, нищо, че е строена през 1597 г. Вътре е великолепно, а туристите са съвсем малко. Огромният килим на пода определено е по-чист от този в хола ми. Никой не казва нищо на жените. Трябва да се събуете все пак. Множество хора си общуват с Бог и присъствието ни не изглежда да ги смущава ни най-малко. Не можем да откъснем поглед от великолепно оформените сводове и стени. За пореден път не ни се тръгва. Още няколко снимки от Йени джами тук.

От кея с клатещите се балък-екмешки лодки се качваме на корабче за обиколка на Босфора. Цената пак е 10 лири на човек и е под тази на конкуренцията. Избрали сме фирмата Турйол, а разходката е по-късата, която не стига до Черно море. Още преди да тръгнем, 360-градусовата гледка на Златния рог, моста и кулата Галата, Йени джами не ни дава да откъснем поглед. Гмурваме се под моста и изскачаме в Босфора. Край брега стоят наредени огромни океански круизни кораби. Оттам ни махат. Махаме и ние. Спираме за малко на азиатския бряг и поемаме нагоре по Босфора. Разминаваме се с поне 10 корабчета като нашето. Слънцето залязва над модерната централна част на града и предлага невероятна панорама. Минаваме под по-стария мост, а по брега се редят разкошни къщи.

Не сме гледали сериала "Перла," но се сещаме за прословутата къща. Тъй като нямам идея как изглежда, снимам всички наред. Движението на корабчето и настъпващата тъмнина не помагат. Стигаме до втория мост и завиваме обратно. Става все по тъмно, а по брега всичко е осветено и животът кипи. Радваме се на настъпването на "синия час" - небето и морето стават все по-сини. Джамията Буюк Месидие е невероятно красива на фона на моста с менящите цвета си светлини и Босфора. Минаваме покрай военните кораби и накрая с впечатляваща скорост се провираме само на няколко сантиметра под долния край на моста Галата. На тръгване не беше така - явно се чувства прилив.

Следва малко балък-екмек от клатещите се лодки и обратно нагоре към кв. Султанахмет. Тази вечер Рамазанската атракция на Хиподрума са въртящи се дервиши. Отдаваме им малко внимание и си почиваме в двора на Синята джамия, където тече безкрайна молитва и е пълно с хора. После обратно на шестия етаж.